ИндексJacqueline Le'Maire. // Жаклин Ле'Мер.
2 posters
Страница 1 от 1
Jacqueline Le'Maire. // Жаклин Ле'Мер.
by Jacqueline Le'Maire. Вто Фев 26, 2013 6:40 pm
They say...
Only The Devil wears Prada
Jacqueline Le'Maire. || The “perfect“ daughter ||18|| Gamma Phi Beta|| FC:: AnnaLynne McCord
Червените й плътни устни бавно се отделиха от ръба на чашата, оставяйки ярки следи върху финия кристал.
- Погрижи ли се за нея? - попита тя, без да поглежда високото, облечено в дрехи за хиляди, момче до нея. Вътрешно знаеше, че отговорът ще е положителен - Денис й бе верен последовател, който изпълняваше всяка поставена му задача. От това да й купи шоколадов сладолед, до това да се погрижи за емигрирането на досадната рускиня, която толкова напористо се опитваше да изпъкне пред нея. Жалко, че така и не осъзна факта, че Жаклин не търпи конкуренция.
- Кога съм те разочаровал, Жас? - усмихна се наперено Денис. Русокосото момиче извъртя очи в знак на досада, но не помръдна от мястото си. Мислеше си, че той не може да й бъде по-антипатичен и още в същия миг се убеждаваше в обратното... Но вината не бе наистина в него. Жаклин не харесваше никой, освен себе си. Не харесваше 'приятелите' си, които си мислеха, че ще станат известни покрай нея, а не осъзнаваха, че са само пионки в сложните й игрички. Не харесваше и семейството си, което живееше със заблудата, че има идеалното момиченце, без да осъзнава как са й отнели детството и мечтите. Да бъдеш наследник на фамилията Ле'Мер не бе толкова хубаво, колкото всички си мислеха. Първо, фамилията нямаше чак толкова чисто име. Зад благородното им потекло се криеха множество убийства, изневери и лъжи. Разбира се, за тях знаеха единствено членовете на семейството, които ги пазеха цял живот, докато не ги занесяха в гроба. Но имаше и по-лошо - всички наследници на фамилията имаха предопределено бъдеще. Именно поради тази причина Жаклин бе принудена да порасне в прекалено ранна възраст и да се откаже от всичките си наивни мечти, които имаше дотогава. Нямаше нищо от това, което имаха другите момиченца. Нямаше приятелки, с които да си играе, нямаше кой да й чете приказки вечер, нямаше безгрижните игри до късно вечер. За сметка на това за краткия изминат път досега тя можеше да се похвали с множество награди от международни проекти, няколко медала по плуване, златни купи по тенис, поста на председател на ученическия комитет, както и активно участие в обществения културен и религиозен живот. Описана накратко тя бе “перфектната дъщеря“ - послушното момиче на мама и татко, което беше техният повод за гордост. Но така бе възприемана единствено от по-възрстните. За останалите си връстници тя бе 'Кралицата-майка' - нейната дума беше закон: или я следваш или пропадаш. Никой никога не я обвиняваше, защото в чужди очи тя бе толкова примерно момиче... Нима би извършила нещо лошо на някого? И тук си припомняме поговорката: “Не съди книгата по кориците.“. Жаклин можеше да изглежда като най-доброто момиче, но зад захаросаната й усмивка се криеше едно хитро и подло същество, чието най-голямо удоволствие доставяше чуждото нещастие. Разбира се, тя бе прекалено предпазлива, за да рискува репутацията си и да се отдаде на своите малки мръсни игрички. Но нали заради това тя имаше хора и пари, които да вършат мръсната работа?!
- Извенете, моля за вниманието ви! - чу се лек звън и всички глави на гостите в залата се обърнаха към величествената фигура на г-н Ле'Мер. Прошарената му черна коса бе идеално пригладена назад, а островърхото му катинарче бе в идеална форма около тънките му устни. Той постави масивната си кристална чаша обратно върху масата и погледна към жена си, като бавно пое дланта й в своята и й помогна да се изправи. Жаклин присви презрително очи, колко изкуствени изглеждаха...
- Искам да ви споделя моята гордост и тази на съпругата ми, че нашата дъщеря бе приета в престижния Лос Анджелис Валей Колидж. Днес сме се събрали, за да си вземем довиждане и да й пожелаем само приятни емоции.. и разбира се, двойно повече постижения. - той се усмихна самодоволно, а всички глави за момент се обърнаха към младото момиче, което се усмихна изкуствено. Ако всички тези хора осъзнаваха плановете на Жаклин, едва ли щяха сълзите им да бъдат от радост... Но всичко с времето си.
- Погрижи ли се за нея? - попита тя, без да поглежда високото, облечено в дрехи за хиляди, момче до нея. Вътрешно знаеше, че отговорът ще е положителен - Денис й бе верен последовател, който изпълняваше всяка поставена му задача. От това да й купи шоколадов сладолед, до това да се погрижи за емигрирането на досадната рускиня, която толкова напористо се опитваше да изпъкне пред нея. Жалко, че така и не осъзна факта, че Жаклин не търпи конкуренция.
- Кога съм те разочаровал, Жас? - усмихна се наперено Денис. Русокосото момиче извъртя очи в знак на досада, но не помръдна от мястото си. Мислеше си, че той не може да й бъде по-антипатичен и още в същия миг се убеждаваше в обратното... Но вината не бе наистина в него. Жаклин не харесваше никой, освен себе си. Не харесваше 'приятелите' си, които си мислеха, че ще станат известни покрай нея, а не осъзнаваха, че са само пионки в сложните й игрички. Не харесваше и семейството си, което живееше със заблудата, че има идеалното момиченце, без да осъзнава как са й отнели детството и мечтите. Да бъдеш наследник на фамилията Ле'Мер не бе толкова хубаво, колкото всички си мислеха. Първо, фамилията нямаше чак толкова чисто име. Зад благородното им потекло се криеха множество убийства, изневери и лъжи. Разбира се, за тях знаеха единствено членовете на семейството, които ги пазеха цял живот, докато не ги занесяха в гроба. Но имаше и по-лошо - всички наследници на фамилията имаха предопределено бъдеще. Именно поради тази причина Жаклин бе принудена да порасне в прекалено ранна възраст и да се откаже от всичките си наивни мечти, които имаше дотогава. Нямаше нищо от това, което имаха другите момиченца. Нямаше приятелки, с които да си играе, нямаше кой да й чете приказки вечер, нямаше безгрижните игри до късно вечер. За сметка на това за краткия изминат път досега тя можеше да се похвали с множество награди от международни проекти, няколко медала по плуване, златни купи по тенис, поста на председател на ученическия комитет, както и активно участие в обществения културен и религиозен живот. Описана накратко тя бе “перфектната дъщеря“ - послушното момиче на мама и татко, което беше техният повод за гордост. Но така бе възприемана единствено от по-възрстните. За останалите си връстници тя бе 'Кралицата-майка' - нейната дума беше закон: или я следваш или пропадаш. Никой никога не я обвиняваше, защото в чужди очи тя бе толкова примерно момиче... Нима би извършила нещо лошо на някого? И тук си припомняме поговорката: “Не съди книгата по кориците.“. Жаклин можеше да изглежда като най-доброто момиче, но зад захаросаната й усмивка се криеше едно хитро и подло същество, чието най-голямо удоволствие доставяше чуждото нещастие. Разбира се, тя бе прекалено предпазлива, за да рискува репутацията си и да се отдаде на своите малки мръсни игрички. Но нали заради това тя имаше хора и пари, които да вършат мръсната работа?!
- Извенете, моля за вниманието ви! - чу се лек звън и всички глави на гостите в залата се обърнаха към величествената фигура на г-н Ле'Мер. Прошарената му черна коса бе идеално пригладена назад, а островърхото му катинарче бе в идеална форма около тънките му устни. Той постави масивната си кристална чаша обратно върху масата и погледна към жена си, като бавно пое дланта й в своята и й помогна да се изправи. Жаклин присви презрително очи, колко изкуствени изглеждаха...
- Искам да ви споделя моята гордост и тази на съпругата ми, че нашата дъщеря бе приета в престижния Лос Анджелис Валей Колидж. Днес сме се събрали, за да си вземем довиждане и да й пожелаем само приятни емоции.. и разбира се, двойно повече постижения. - той се усмихна самодоволно, а всички глави за момент се обърнаха към младото момиче, което се усмихна изкуствено. Ако всички тези хора осъзнаваха плановете на Жаклин, едва ли щяха сълзите им да бъдат от радост... Но всичко с времето си.
Jacqueline Le'Maire.- мнения : 3
пари : 41035
Nicole Skyler- i don't do drugs. i am drugs
- мнения : 205
пари : 41980
Герой
Живее в: West Coast
Гледа на нещата: реалистично
Извънкласни занимания:
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|