Sienna Agron;

Go down

Sienna Agron;

Писане by Sienna Agron. on Нед Фев 17, 2013 8:42 am








име: Сиена Агрон

възраст: 19

длъжност: колежанка

сестринство: Alpha Gamma Delta

fc: emilia clarke
Някъде из Франция, над един ковчег със стъклен капак, от който надничаше заспалото лице на възрастен мъж, бе изречено едно обещание. Думи, които нямаше да бъдат изпълнени, но можех ли да знам тогава? Можех ли да подозирам, че светът е толкова коварен, когато не знаех нищо за него? Можех ли да повярвам, че собствената ми кръв ще ме предаде? Можех ли да...
Сет изглеждаше като момче, на което можеш да се довериш, а в комбинацията с кръвен брат бе още по-лесно да залитнеш. Аз го направих и пожелавам на някой друг да не го прави, но едва ли ще има други, когато неговият живот намери своя фатален край и единствено съжалявам, че бе в момент, когато опитваше да се поправи.
Би било хубаво, ако хората бяха като птиците; да отлетят, когато пожелаят...
Единствената мисъл, която минаваше през ума ми всеки път, когато наблюдавах мълчаливо прелитащите врабчета през малкия квадратен прозорец на таванската стаичка. Не бях в затвор, поне не и истински. Имах правото да излизам, да се смея, да изказвам мнението си, да върша всички онези неща, които момиче на моята възраст би правило, но по една или друга причина сама се ограничавах. Не изказвах гласно мнението си или поне не толкова високо, че да бъде чуто, което по-късно ми се превърна в навик – никога да не повишавам тон. Може би бях твърде наивна, защото вярвах, че след всяка лъжа идва времето и на истината, че след всяка лоша дума има едно неизказано извинение, че зад негативното винаги прозира позитивното. Може би просто се нуждаех от този лъч надежда в края на тунела, за да продължавам да се боря. Ще излъжа, ако не призная, че бяха зависима. Очаквах друг да води битките ми вместо сама да се изправя срещу предизвикателствата, които живота ми поднасяше всеки ден. Едва след девет години в подобно положение осъзнах, че ако не желая да бъда робиня, то трябва да се изправя сама срещу враговете си, да си елиминирам и да им покажа, че не им е позволено да правят с мен каквото пожелаят, а най-тежкото бе, че тези врагове бяха семейството ми – вуйчо ми и отчасти брат ми. След смъртта на човека, който наричах баща и самоубийството на майка ми три години по-рано, те бяха единственото, което имах и единственото, на което мога да благодаря за нещо. Благодаря им, защото изградиха характера ми, калиха го и благодарение на тях днес съм тази Сиена Агрон, който виждаше, защото преди всичко нашата фамилия се славеше с гордостта и напокорността на своите членове и след няколко падения можех гордо да заявя, че имах повече от чертите на майка си, отколкото от тези на баща ми, когато тогава нямах правото да познавам, а днес не го желая, защото вероятно мога да го намеря в близкия затвор, излежаващ присъда за изнасилване. Да, наистина аз приличам повече на нея. Единствено светлите, синкаво зеленикави, очи са спомен от баща ми, но ги харесвам, защото в тях пламти пламък на дързост, който той едва ли притежава. Тъмната ми коса е като нейната, доколко помня, поради липсата на снимка. Млечната кожа е като тази на всеки член от семейството. Плътните розови устни отново за нейни. Деликатните черти на лицето и крехката, чуплива фигура. Медният, но твърд тон на гласа. Всичко е нейно и като че ли компенсира за любовта, която тя не ми е дала, но нали си имам вуйчо и Сет, които да довършат започнатото от нея? Всички онези пиянски петъчни вечери, превръщащи квартирата в бардак, които ме караха да стоя будна; вечерите за покер, в които аз бях залога и отново не можех да заспя, защото рано или късно вратата щеше да се хлопне и щях да се свия в ъгъла, презираща мъжката половина от населението, докато просто щях да разговарям с някой от приятелите му, а той щеше да си тръгне недоволен; викове, грозни думи, с които бяха характеризирана, опитите за бой, тежестта на домакинската работа. Всичко това е като един кошмар, просто един лош сън, от който съм се събудила. Грижете се добре за него, за вуйчо ми, защото все пак той е мое семейство и мога да му простя, въпреки всичко. Осигурете и подобаващо погребение на брат ми, защото го заслужава, въпреки че рядко опитваше да се застъпи за мен. Не ме търсете. Аз нямам вина за случилото се. Започвам отново с надеждата да успея да събера всички счупени парчета и да изградя една нова картина. Вече съм свободна.

- писмо до полицията на щата Атланта, ноември 2011 година.

-------------------------------------------------------------------------------
* ако може да ми промените името на Sienna Agron.?


lay down next to me, don't listen when i scream;
let the bed sheet soak up my tears and watch the only way out disappear; don't tell me why, find more lyrics at kiss me goodbye; neither ever, nor never goodbye.
avatar
Sienna Agron.
Алфа Гама Делта
Алфа Гама Делта

мнения : 13
пари : 19654

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Sienna Agron;

Писане by Nicole Skyler on Нед Фев 17, 2013 10:21 am

Добре дошла! happy


But if I kiss you will your mouth read this truth,
Darling how I miss you, strawberries taste how lips do,

And its not complete yet, mustn't get our feet wet,
Cause that leads to regret, diving in too soon.

avatar
Nicole Skyler
i don't do drugs. i am drugs
i don't do drugs. i am drugs

мнения : 205
пари : 20440

Герой
Живее в: West Coast
Гледа на нещата: реалистично
Извънкласни занимания:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите