Alexander Flemming.

Go down

Alexander Flemming.

Писане by Alexander Flemming. on Съб Фев 16, 2013 3:40 pm

Breathe your smoke into my lungs,
In the back of a car with you I stare into the sun.
source.
[/align]
Alexander Flemming. Age:20. FC: Max Irons. Delta Sigma Phi.

- Никога няма да отида на онова място, татко! – изкрещя бясно младия Флеминг, извръщайки се с лице към баща си, който го гледаше с гневен поглед и сякаш го съдеше за думите му.
- Заминаваш и то още утре сутрин, Алек! – баща му не издържа на напрежението и също му кресна. После поклати глава и го погледна укорително. Алек бе единствената слабост на баща си, макар понякога да си мислеше, че той го мрази.
- А ако толкова държиш да останеш тук, можеш да се сбогуваш с колата си, кредитните карти и свободното си време. – допълни Даниел, а по устните му се мъчеше да се покаже доволна усмивка, която още повече дразнеше Александър. Той изруга тихомълком и излезе от стаята. Мускулестото му тяло бе скрито под официален костюм, който той толкова ненавиждаше. Щом пръстите му натиснаха дръжката и той влезе в своята стая, побърза да свали сакото си и го метна безгрижно на леглото. Имаше чувството, че се намира в Ада, та дори и по-зле. Срещна погледа си в огледалото срещу себе си, а там намери две освирепели сини очи, дълбоки като океана. Не можеше да повярва, че баща му го изпраща в колеж. Далеч от всичките му приятели, далеч от всички спомени, далеч дори и от него самия. Младият Флеминг бе единствено дете, майка му бе починала при раждането му, а може би и това бе главната причина за трудния му характер. Тъмнокосото момче често се забъркваше в неприятности, бе свикнал да получава всичко, което поиска. Винаги бе напълно задоволен от материална гледна точка, но никога от емоционална. Прекарваше рождените си дни с приятели, на които едва ли им пукаше за него, не търсеше дори поздравления от баща си за празника му. Мислеше си, че не заслужава, защото му бе отнел жената, която най-много обича. Но в цялата история имаше нещо повече. Алек познаваше този вид болка, защото той самият бе изгубил момичето, което обича и то съвсем скоро. Тормозеше се, че не бе в състояние да я спаси, тя му липсваше всеки ден, а той бе сигурен, че никога повече няма да се влюби. Използваше момичетата, само за да задоволи собствените си нужди, разбиваше сърцата им и дори не се замисляше, че страдат. След инцидента с приятелката му преди година, Флеминг бе съвсем различен човек. Бе се превърнал в още по-голям егоист, циник и се бунтуваше срещу всичко и всичко. Бе изгубен в самия себе си, а дори не го осъзнаваше.
- Ще се погрижа да се махна от там толкова бързо, колкото и ще отида.
Каза си той, вглеждайки се в собствения си образ в стъкленото огледало, а после се усмихна ехидно. Щом баща му го искаше там, така щеше да бъде. Но той не знаеше, че Алек щеше да извърши какви ли не глупости, за да го изключат и да се върне в родния Ню Йорк.
Синеокото момче съблече дрехите си, загаси лампата и легна удобно в леглото си. Заспа бързо, а на сутринта замина за Аос Анджелис, където новият свят го очакваше с нетърпение.




Give me love like her,

'cause lately I've been waking up alone.

avatar
Alexander Flemming.
Делта Сигма Фи
Делта Сигма Фи

мнения : 6
пари : 21298

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Alexander Flemming.

Писане by Nicole Skyler on Съб Фев 16, 2013 3:48 pm

Одобрен си!


But if I kiss you will your mouth read this truth,
Darling how I miss you, strawberries taste how lips do,

And its not complete yet, mustn't get our feet wet,
Cause that leads to regret, diving in too soon.

avatar
Nicole Skyler
i don't do drugs. i am drugs
i don't do drugs. i am drugs

мнения : 205
пари : 22190

Герой
Живее в: West Coast
Гледа на нещата: реалистично
Извънкласни занимания:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите