Александра Николаевич.

Go down

Александра Николаевич.

Писане by Александра Николаевич. on Съб Фев 16, 2013 3:24 pm

Alexandra Nikolaevich.

Заблуждаваш своите обожатели, с това, че си порочна и божествена.
Може и да си грешница, но невинността ти е моя.
Обичай меее...Покажи ми как се прави..

Оваладей ме..Ти си единсвената...





|Възраст
19

|Сестринство
Alpha Gamma Delta


|Аз съм
колежанка


|външен вид



Александра е много красива.Има всичко което всяко момиче иска.Нейната хубост пленява всички особено мъжете.Тя никога не остава незабелязана.Но ето и по-подробно описание.Тя е висока 165 със слабо и стройно тяло.Има

невероятни сини очи които пленяват.Косата й на цвят е светла, в същност има доста странен цвят и е доста труден за определяване.През повечето време е начупена,но обича да сменя формата й.Има добре изразени форми. Кожата ѝ - бледа и копринена - също напомня за ангел, дори тя да е дявол. Не го желае, но няма друг начин за оцеляване. Или трябва да бъде ябълката на раздора, или ще бъде никой. Понякога по нея се появява лек загар, но бързо изчезва. Фигурата ѝ е плод на гени и структура.
|характер



Странна. Ексцентрична. Ако някой я нарече луда, откачена, няма да е много далеч от истината. Но, преди всичко, Александра е боец. Горделивостта и инатът й не й позволяват да се отказва лесно и едва ли съществува каквато и да е висша сила, която може да застане на пътя й, щом си е навила на пръста да направи нещо. Обаче едно трябва да й се признае – винаги има план. Просто е невъзможно да бъде изненадана, но пък ако се случи невъзможното, започва да мисли в движение и са редки случаите, в които не се е измъквала от лапите на властта. Притежава змийско търпение и плашещо хладнокръвие, дори в екстремни ситуации. Никога не се обижда, което понякога много дразни тези, които се опитват да я изкарат извън релси. Но има едно слабо място, чрез което с малко повече усилия успешно може да бъде манипулирана; и това е гордостта й. Само й кажи, че не може да направи нещо, дръпни се настрани и просто гледай. Понякога се случва да се ядоса и когато това стане, помита всичко по пътя си, дори и по принцип да не е такъв човек. Всъщност е крайно саркастична и цинична персона. Използва повече сарказъм, отколкото хумор, и след един разговор с нея, тотално може да преобърне представите ти за жените.



|история


Началото ;


Александра знаеше, че никога няма да може да бъде вярна на Натаниел. Не само го знаеше, но и бе сигурна в това по – простата причина, че госпожицата си бе чист смъртен грях и едва ли някога бе знаела значението на думата вярност. Не и се искаше да го наранява, но след това което бяха преживяли, тази вечер , Николаевна бе сигурна, че нямаше да има мъж които да може да я задоволи по този начин по които Нейт го правеше. Знаеше, че няма да има друг след него, с които да преспи и да не мисли за Ротенберг, да копнее за неговия допир, за неговите изпълнени със страст ласки. Алекс си мислеше всичко това докато излизаше от дома им, запътила се към близкия бар, Натаниел я бе уведомил, че тази нощ няма да се прибере имал работа, за това русокоската бе решила да излезне, беше и скучно, а и онази нейна не задоволима страст към секса я изкушаваше да излезе на вън, и тя знаеше в кои бар точно ще намери това, което търси. Беше облечена в къса черна рокля, която разкриваше гледката към прекрасните и оформени крака, но не показваше нищо повече, което караше мъжете да полудяват, бе обула висок черен ток, които я издължаваше и правеше гледката на тялото и още по секси. Влезна в бара, а мъжките погледи веднага я посипаха, оглеждайки я, знаеше какво им причинява дори и да бяха с половинката си, те не се усещаха как я изпиваха с погледите си, карайки жените до тях да я гледат с пълна омраза, но какво можеше да стори, че бе хиляда пъти по интересна за сладурите в заведението от жените седящи с тях. Александра нямаше намерение, да си тръгне сама от бара, а и това нямаше как да и се случи. Седна на бара, като още дори преди да поръча, каквото и да е питие, пред нея заваляха няколко коктейла, а бармана и се усмихна кухо. Малко след като русокосата госпожица му обърна внимание той и показа, мъжете от които бяха питиетата, а единият от тях получи вниманието й, тя стана от стола на бара взимайки само неговото питие, без да удостои с поглед останалите мъже,които я бяха почерпили. Седна на сепарето на момчето, бе младо с прекрасно оформено тяло, русоляв с прекрасни сини очи, о такива мъже бяха слабост на нашата малка госпожица. Усмихна му се палаво , нямаше намерение да знае името му, нямаше намерение и той да разбира нейното, за това просто реши, че трябва да изпие с него питието си, а след това без да чака лигавщини да има това за което бе дошла в това място. Но и реши, че ще е прекалено грубо дори да не поговори с него за няколко минути, преди да го изцеди и да го остави опиянен от себе си, както правеше с всички мъже, е освен със Натаниел..

-Благодаря за питието миличък – усмихна му се отново, а той постави ръката си зад нея, като я погледна перверзно в очите, да определено предизвикваше в него това, което се очакваше.
– Няма проблем, аз съм... – и преди да е казал каквото и да е повече, Александра сложи пръста си на устните му, като тихо-

- Шшъттт.. Не искам да знам, кой си, а само какво можеш – предизвика го тя, като отпи от коктейла си, а с ръката която до преди секунда бе на устните на момчето мина през тялото му стигайки кракът му и бавно придвижи ръката си до пакета му, като из мърка одобрително, момчето премести ръката си на талията й, като я погали по гръбначния стълб докато не стигна до нежния и врат, като я придърпа желано към себе си и я целуна по устните, но Александра не хареса целувката, бе и някак нежелана, не изпълнена със страст и без чувствата, не бе като целувката на Нейт, не можеше да се сравни с неговата, и не можеше да задоволи рускинята както тази на Ротенберг..Нито пък допира му, не и доставяше удоволствието, което допира на господин Натаниел и доставяше.

- Искаш ли да се усамотим някъде ? – попита я припряно момчето без име, но въпроса му бе изпълнен с желанието да я има, а Алекс нямаше да му откаже.

– Хайде заведи ме у вас. – каза не особено впечатлено синеочката, като направи една престорено доволна физиономия. Той стана подавайки й ръка, но нашата госпожица я отхвърли, като му се усмихна с тип „Хайде тръгвай, преди да съм размислила“, а той сви рамене с неразбиране, Николаевна се изправи и тръгна след него навън от бара, а след това и в колата му, през целия път мислеше само и единствено за Нейт, беше и някак все едно дали ще спи с този или с някой друг, не я интересуваше особено, но Натаниел и неговото изпълнено със страст докосване не излизаше от ума й. Момчето паркира колата си пред един от най – красивите и скъпи хотели в града, но на Александра това не и направи впечатление, както би и направило в повечето случай. Тя слезна отегчено от колата, а момчето тръгна пред нея, като се качи в асансьора, а тя го последва, отключи с магнитна карта вратата на стаята си, а Петрова влезна след него, затваряйки вратата, момчето без име, я хвана през кръста и я блъсна някак не приятно към леглото , целуна я, като езика му грубо проникна между устните й, и грубо се заигра с нейния, грубата му ръка започна да се спуска надолу по тялото й, като стигна бедрото й докосвайки нежната й кожа, започна да повдига роклята й, но това не се хареса на нашата похот, устните му се опитаха да задоволят онова местенце което господин Ротенберг бе белязал като свое. Допира на това, момче не можа да я накара да се почувства така както този на Натаниел. Когато ръката му тръгна към най- нежната част и най –интимното местенце, на Александра и я погали там, тялото и настръхна, но не по начина които бе настръхнало предната вечер. Той премести бикините й, и прокара пръстчето си, през ерогенната й зона и пъхайки го в нея, но на нея това не и хареса и избута ръката му, а след това и самия него. Ставайки и оправяйки се.



– Съжалявам скъпи, но не си достоен, можеш да продължиш всичко със самозадоволяване.- погледна го с подигравателна усмивка, а след това извади телефона си от чантата, като набра номера, на такси компанията и поръча такси, погледна към русокосия, които я гледаше така все едно му е изяла закуската.
– Не тъжи скъпи, просто не можеш да стъпиш и на малкия пръст на любимия ми. – засмя се подигравателно, а той я погледна с отворена уста, Александра изезна от стаята, като слезна, а таксито я чакаше пред входа на хотела, през целия път до дома си мислеше, как бе възможно това, как така тя сама се бе отказала от секса с непознатия, не можеше да се познае. Прибра се у дома, а Нейт все още го нямаше, влезна в банята сваляйки дрехите си и хвърляйки ги в коша за пране. Взе душ отмивайки , мръсния остатък от допира на младежа , а след това уви в хавлия тялото си и излезна от банята лягайки на леглото....

Сега;
По- днешни данни Александра е уж прилежна ученичка в колежа или по скоро се опитва да бъде прилежна, но повярвайте това е само прикритие
[/center]

|Face claime

Natalie Dormer


And It Feels like I am Just too close to Love You.There's nothing I can really say.I can't lie no more, I can't hide no more.Got to be true to myself.And it feels like I am just too close to love you.
Stay with me

avatar
Александра Николаевич.
Алфа Гама Делта
Алфа Гама Делта

мнения : 23
пари : 21382

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Александра Николаевич.

Писане by Nicole Skyler on Съб Фев 16, 2013 3:44 pm

Одобрена си, добре дошла!


But if I kiss you will your mouth read this truth,
Darling how I miss you, strawberries taste how lips do,

And its not complete yet, mustn't get our feet wet,
Cause that leads to regret, diving in too soon.

avatar
Nicole Skyler
i don't do drugs. i am drugs
i don't do drugs. i am drugs

мнения : 205
пари : 22190

Герой
Живее в: West Coast
Гледа на нещата: реалистично
Извънкласни занимания:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите