Хейдън Бел;

Go down

Хейдън Бел;

Писане by Hayden. on Съб Фев 16, 2013 1:51 pm

*може ли да ми се смени името на Hayden. ?


Come here a little closer

"Искам белег, който да ми напомня за теб.
Искам раирано небе в буркан.
Искам говореща кокошка, която да ми носи кафе.
Искам да летя на прилепови криле върху ивица от хоризонта.
Искам невидима жена, която да прибирам в килера.
Искам стоножка да ми говори за бъдещето докато танцува степ.
Искам... много неща. Толкова ли е очевидно? Списъкът продължава надолу и надолу, а аз не спирам да искам. Ту това, ту онова, и накрая сам се обърквам в кашата. Кое искам повече? Кое не толкова? Наистина не знам. Понякога ми се иска да знаех, а понякога не. Всичко е така, с всичко съм така. Вечни дилеми, вечно "или-или", подправено с "може би" и гарнирано с "ами ако?". Никога нищо сиурно, колкото да не може да се постигне категоричност. Нищо достатъчно трайно, че да се докосне до вечността.
Какво по-хубаво от това? Честно казано не мога да назова друго. Или пък мога, но не искам? Просто трябва да го разберете по този начин, дори и половината да не ви е ясна. Така стоят нещата, така ги искам. Никакви решения, което ти спестява взимането им; не е ли красиво и лежерно всичко? Дните се разлагат, слети в едно. Всичко си прилича, но в това се крие неговият неподправен чар. Няма проблеми, няма драма. Низ от спокойствие и време, което можеш да посветиш на себе си. Моята единствена Нирвана; друго няма, друго не ми и трябва.
Какво като те наричат заради това егоист? Какво като те смятат за меркантилен, за недорасъл годините си? Чуждото мнение е само бонус, който не ти трябва да поръчваш заедно с останалата поща. Влошава храносмилането; не е красива картинка.
Искам зелена боичка, която да пее като в опера.
Искам щипка брокат от ядрото на вулкан.
Искам сандвич, който сам да се маже с майонеза.
Искам несесер в който винаги да имам натурален сок.
Искам...
"

Името му беше дълго и мнозина го намираха за абсолютно досадно за помнене. Той самият влизаше изцяло в тази категория.
Хейдън-Валънтайн Амиас Бел... и всеки запомнил го до край трябва да получи някаква специална награда. Полага му се, защото това си е чиста проба нечовешко изтезание. По-кратко и по-лесно бе просто да се представя като Хейдън, нали? Всички около него бързо привикваха към подобно обръщение, без да броим голямата тълпа държаща да го нарича "ТЪПАНАР" и някой по-задръстени далечни роднини разчитащи на смешни бебешки названия. Хейдън е друго, различно. Леко и нежно се отронва като име- дори може би една щипка по-лесно, от колкото е възпитано. Гали сетивата, създава странна интимност или приятелско благоразположение в разговора... и това не си го въобразяваше, наистина не си го въобразяваше. Имаше поне зрънце истина, за да е розово положението.
Родителите му сигурно щяха да се заобръщат в гробовете си ако научеха колко го е срам да си използва пълното име. С лекота можеше да ги назове сноби и да остане с чиста съвест; приживе повечето от грандиозните им скандали се въртяха около твърдението. В очите им Хейдън бе имал скромният етикет "предател, разочарование" и то само заради нежеланието да води живот като техния. До навършването на 16 бе издържал, но повече - категорично не. Светът се променяше постоянно, което носеше неоразмерим чар. По-добре да е някъде там и да съпреживява промените от първо лице, преди да е ритнал камбаната заради натравяне с тако. Любопитството му по природа го играеше женско и постоянната нужда за знания и нови усещания плачеше да бъде задоволена всячески. Родителите му не го разбираха, за тях проблемът бе в пъти по-прост. Синя кръв като тяхната (макар и обедняла през годините) да учи в обществен университет, да пътува до отдалечени кътчета на света и най-вече да извърши непростимо нарушение -да откаже семейният бизнес и да стане ходожник? Та това си се водеше прекалено близо до работническата класа, до глупавите буржоа! Отвратително.
Хейдън обаче не го смяташе за такова. Родителите му не оценяваха нищо и предпочитаха да го играят на тотални консерви. В крайна сметка се бяха отрекли от него без дори да ги е срам. Само по някакво неясно чудо не го бяха обезнаследили, но мъжът се кълнеше, че и това вероятно е щяло да му се струпа на главата рано или късно. Отношенията им бяха в една непроменлива степен на "лошо" чак до нелепият инцидент отнел живота им- което си е кеф на бучки. И двамата си бяха отишли, един след друг, само за една единствена нощ - жертви на огнената стихия. Родното му място, онова впечатляващо имение упоено с белезите на древно богатство и много власт, бе изгоряло за отрицателно време. Класика! Малка искра на грешното място, може би неизгасена от прислугата камина и толкова бе коствало на Вселената да остави Хейдън сирак. Лошото беше, че дори не чувстваше гузна съвест от липсата на мъка и такива неща. Просто не можеше. Черното бе надянал колкото благоприличието задължаваше, но тези хора не му бяха близки. Освен кръвта нищо повече не ги свързваше и нищо не можеше да го накара да гледа другояче на нещата. Със смъртта им бе дошло малко богатство и свободата да прави каквото си иска. Неговият живот си беше вече официално негов; прекрасна възможност да се отдаде на изкуството и в резултат да открие магията на всичко що е бохемско на този свят.

Име: Стига де, не внимавахте ли по-горе? Пише си го черно на бяло.
Възраст: Двадесет и осем, но съвсем скоро ще стигне до двадесет и девет.
Рожденна дата: 11 ноември.
Зодиакален знак: Уф, наистина ли? Според горната дата си е чист скорпион. Малко или много това обяснява доста за характера му... и му прощава социопатските наклонности, които все повече и повече го пляскат по челото.
Семейство: Мъртви родители, досадни леля и чичо. Покоен братовчед, братовчедка екстрасенс-откачалка. Дъщеря на име Кет (съкратено от Кейтлин) плод на доста бурна връзка с някаква барманка. Изпраща пари всеки месец, а в определени дни се прави на родител и разхожда хлапето насам-натам.
Хобита: Всичко друго, но не и футбол. Мрази това нещо заради прекалено много лоши спомени. Предпочита ездата, плуването и спокойните следобеди прекарани с книга в скута и чаша хубав чай. Много го бива и да чете детски приказки, което е неизменна част от времето прекарвано с Кет. С изкуството се оправя сносно, макар и да не може да излезе от статуса на "посредствен художник". По тази причина в момента се опитва да е преподавател.
Длъжност: Преподавател по изобразително изкуство.
Не: на всички огнестрелни оръжия, костенурки и холандци.
Да: на всичко сладко, алкохолно, наркотично или просто гола плът. Заради преподавателският статус се опитва да държи някакво приличие, но либидото му е в прекалено неконтролируеми степени веднъж на няколко месеца.
FC: boyd holbrook

avatar
Hayden.
Преподавател
Преподавател

мнения : 40
пари : 20252

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хейдън Бел;

Писане by Nicole Skyler on Съб Фев 16, 2013 1:57 pm

Прекрасен герой, добре дошъл!


But if I kiss you will your mouth read this truth,
Darling how I miss you, strawberries taste how lips do,

And its not complete yet, mustn't get our feet wet,
Cause that leads to regret, diving in too soon.

avatar
Nicole Skyler
i don't do drugs. i am drugs
i don't do drugs. i am drugs

мнения : 205
пари : 21000

Герой
Живее в: West Coast
Гледа на нещата: реалистично
Извънкласни занимания:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите