i'm a sinner, i'm a saint and i do not feel ashamed.

Go down

i'm a sinner, i'm a saint and i do not feel ashamed.

Писане by Nicole Skyler on Съб Фев 16, 2013 1:44 pm





never was a girl
with a wicked mind





Провал.
„Отново ни разочарова.“
Провал.
„Не го очаквахме.“
Провал.
„Не искам да те виждам!“
Провал.

never was there ever a girl so pretty, do you think we'll be in love forever?
Грим. Разтечена спирала под формата на сълзи по порцелановото й лице.
Размазан молив по горните клепачи, сливащ се със сивите сенки, почти изтрити.
Нежнорозово червило, оставило като следа единствено своя вкус и отпечатък върху ръката й.
Малка черна рокля. Може би не толкова прекрасна, колкото представите. Е, беше, преди само десет часа. Сега дантелата е раздърпана, на места изгорена от цигара.
Косата й беше разрошена и преметната на една страна, падаща по рамото й на вече отпуснали се къдрици.
Не можеше да се гледа. Нощта беше тиха и необятна. Три часа сутринта. Влезе в банята, не извръщайки се дори към огледалото. Почисти лицето си с малко памук и вода, опитвайки се да не откъсва поглед от пода.
Тогава намери най-прекия път до леглото си. В момента, в който допря глава до възглавницата, клепачите й натежаха и не след дълго се унесе.
11h на другата сутрин
Малките й боси крачета усещат студената повъхрност на плочките в банята. След като стига до огледалото, Никол извръща поглед и се взира в образа си. Неведнъж са й казвали, че е красива. Тя самата може би също се определя като такава. Накланя леко глава и продължава да наблюдава самата себе си. Дълга слънчеворуса коса, падаща на леки масури две педи над кръста ѝ, сапфиреносини очи, винаги широко отворени и подчертани от очна линия или молив. Очите са прозорез към душата, казват хората. Тези тук правят изключение. Погледът на Никол е пронизващ, но в същото време очите ѝ са като стъкло - колкото повече потъваш в тях, толкова повече усещаш, че гледаш самия себе си. Момичето е сравнително високо. Достига един седемдесет и пет, но това изобщо не я спира да носи така любимите ѝ високи обувки. Тялото ѝ е най-голямата ѝ гордост. С много усилия, Скайлър успява да постигне перфектните за нея пропорции и никак не се срамува да обува предизвикателно къси поли с повод и без повод. Перфектното момиче, биха си казали повечето, но зад така ослепителната външност се крие много непредсказуем характер. След като се измива, русокоската се връща в стаята си.
Споменът от снощи е изчезнал.

because i’m crazy, baby, i need you to come here and save me.
"Тя винаги е била такава. Може би наистина през цялото си същесвтуване е имала някъде, заровена надълбоко в нея, бунтарска страна, която е търсела начин да се прояви. Оказа се, че не я познавах добре. Винаги съм мислела, че Никол е перфектното момиче, което може да постигне всичко, което си науми. И все още е така, но... нещата се промениха. От последните два месеца е различна. Не се страхува да нарушава правилата и го прави. Дори се чудя как все още е запазила отличния си успех, имайки предвид, че всяка вечер е някъде. Разбирате ли, нищо не може да я задържи вкъщи. Може би това, че е умна, й помага да усвоява материала, не знам. Прилича на турнадо. Силна, властна, опустошаваща всичко след себе си. Безспирна. Докато самата тя не реши. Знам, че съученичките й винаги са й завиждали. Намирали са в нея нещо, което ги подтиквало да й подражават. А и наистина имаше защо да бъдеш като Никол Скайлър. Тя може да манипулира добре хората. Не става въпрос само за лошата страна на думата, напротив. За да те убеди в своето мнение, тя е способна да извади всички аргументи на света и в крайна сметка се уверяваш, че е права. Да, винаги права. Въпреки че не млъква понякога, има периоди, в които предпочита да стои в стаята си на тихо и спокойно, да чете книга или да пише. Не знам, наистина не знам какво да ви кажа. Нещо се случи с момичето. Нещо я пречупи. Никога не ми е споделяла толкова, за да мога да ви кажа какво. Винаги е имала много момчета около себе си. Това, естествено, няма как да не ме притеснява, но с времето се примирих, че може би тази компания й харесва повече. Независима и самостоятелна е от крехка възраст. Предпочита да се опавя сама с проблемите си, от колкото да намесва външни лица в тях. Ама е и голям инат! Когато си науми нещо, единствената сила, способна да я разубеди, е самата тя. Много мисли, понякога прекалено много. Обмисля всяко свое действие, всички възможни изходи и последици. Често съм й се карала затова, защото, нали знаете - млада е, нека живее за момента. А може би и най-накрая ме послуша и затова се промени. Сега чак си давам сметка, че съжалявам за думите си. В училище е обичана, с голяма компания и наистина верни приятели. Питайте тях, най-вероятно те я познават по-добре от мен. Не знам какво друго да ви кажа. Но колкото и да се променя, аз винаги ще я обичам, все пак ми е дъщеря. "

i’m not gonna listen to what the past says, i’ve been waiting up all night
- Просто карай.
Заповед, може би. Но и той настъпи газта. Дали беше, защото се стресна от злобата, четяща се в очите й, или защото искаше да го направи, остана мистерия.
Нощ.
Бавно разстиляща се мъгла.
Обхвана всичко. Наистина всичко.
Сякаш беше предшественик на злото.
През целият път се чуваше единствено веселата музика от радиото, намалена до минимум. Изнервяше я. Всичко, носещо позитивно настроение в момента, можеше да я докара извън контрол. А и попринцип. Планини, полета. Това беше единсвтената панорама, откриваща се пред Никол, до колкото нощта позволяваше. Само на това можеше да се наслаждава в сивия мерцедес, вървящ със сто и шейсет километра в час. Телеграфна жица. Следваше я през целия път. Хипнотизирани, сините очи на момичето се втренчиха в кабелите. Сякаш само те бяха постоянни в момента. Изглеждаше сякаш седят на едно място, но в същото време се движеха по-бързо от променливите настроения на русокоската.
- Може да поговорим за това, ако искаш.
‘Моля? Да поговорим?
Да... говоря... с теб?
Не мога повече. ’
Тежка въздишка се откъсна от гърдите на Никол. Това му подсказа, че може би говоренето не е по нейната част. Всъщноскт, никога и не е било. Тц, това не прозвуча по предназначение.
Примигващият надпис на хотела на магистралата привлече вниманието и на двамата в колата. Той зави рязко, спирайки точно пред входа. Не, Скайлър не смяташе да слезе. Той щеше да й отвори вратата. Използвачка ли? Може би, до някъде. Все пак й беше приятел. Приятел, при когото тичаше всяка вечер, когато се чувстваше самотна и приятел, чиято кола използваше в случаите, в които бяга от вкъщи. Добре де, това се случи само този път.

- Една двойна стая за една вечер.
Сто долара, минаващи от ръцете му в ръцете на рецепционистката, под чиито очи си личаха тъмните кръгове, причинени от нощната стая.
Ключът се врътна два пъти и, побутвайки я леко с крак, вратата се отвори. Напълно нормална стая. Легло, баня, малък телевизор, разположен върху шкаф, и минибар.
Тряс.
Никол хвърли чантата си на земята, а бутилката с текила вътре в нея изтрака. Е, още по-добре. Извади я и развинти капачката. Допря бутилката до устните си и я надигна. Парещата течност премина през гърлото й, карайки цялото й тяло да потръпне.
Глътка, две, три... загуби бройката.
Усети как той седна до нея, опитвайки се да откопчи стъкления съд от здравата хватка на русокоската. Не, тя не се предаваше. Но в крайна сметка течността се разля на пода, придружена от десетки стъклени парченца.
- ЗАЩО го направи?
Истеричният вик от страна на Никол го накара да затвори очи, сякаш чакаше да отмине бурята.
- Ти не си такава, никога не си била.
- АЗ ли не съм такава ?! Ами ти? От кога си толкова загрижен за мен, от кога ти пука как се чувствам?

Беше права, на него не му пукаше. Може би се използваха взаимно. Никога никой не е разбирал Скайлър, може би не я е обичал истински. През последните два месеца родителите й не желаеха да я виждат. Въобразяваха си, че е наркозависима. Как тръгна всичко? Просто след поредния купон, тя се прибра в не особено добро състояние. След посещение на болницата и няколко кръвни изследвания, те забелязаха марихуана в кръвта на дъщеря си. Тя ги убеждаваше, че е било еднократно, но не.
"Никой не може да успори фактите, Никол. Не можеш повече да ни лъжеш."
Тези думи се въртяха в главата на момичето.
Перфектната дъщеря.
Словосъчетание, трудно за представяне. Е, може би трябва в съзнанието ви да изникне образа именно на госпожица Скайлър. Защо?
Перфектен успех. Популярна и обичана. Винаги помагаща.
Именно такава беше Никол. До преди два месеца.
- Раздялата на вашите не трябва да те променя, а да те направи по-силна.
- О, моля те, а теб във философ ли те превръща?

Иронията в гласа й не остана скрита.
Цяла вечер не си казаха нито дума.

На сутринта тя се събуди. Загасени фасове в пепелника на нощното шкафче, разлята текила по килима.
Никол, отново ни разочарова.




18 years old | first year | alpha gamma delta
head cheerleader
FC: candice swanepoel





But if I kiss you will your mouth read this truth,
Darling how I miss you, strawberries taste how lips do,

And its not complete yet, mustn't get our feet wet,
Cause that leads to regret, diving in too soon.

avatar
Nicole Skyler
i don't do drugs. i am drugs
i don't do drugs. i am drugs

мнения : 205
пари : 21000

Герой
Живее в: West Coast
Гледа на нещата: реалистично
Извънкласни занимания:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите