Nico Beauregard, or simply Beau.

Go down

Nico Beauregard, or simply Beau.

Писане by Nico Beauregard on Съб Фев 16, 2013 1:34 am


ʽ ʽ be the i l l u m i n a t i o n
Нико Борегард

19-годишна. Членува в ΓΦΒ. Художничка в тялото на сервитьорка.

childhood memories.
Душата ѝ е и винаги ще си остане на девет. Никога не е искала да пораства и затова просто реши да я спре. Да съхрани спомена за деветгодишното момиченце, което тичаше свободно по площадката, носеше розови рокли и високи бели чорапи. Което беше щастливо и жизнено.
Растежът не е хубаво нещо. Никога не е било. Той е гибел за детското, смърт на мечтите и въображението. И поглъщане от сивото. Затова макар тялото ѝ да се изменяше и удължаваше, сърцето на Нико завинаги остана в цветното, щастливото. А всъщност само сърцето е това, което има значение.

Не плачи.
Сякаш цял кичур коса се сбогува със скалпа ѝ.
Не се оплаквай.
Прислужницата продължаваше с усилията си да разреши косата на малкото дяволче пред себе си, без успех до момента. Гъстите и дълги вълни по принцип си бяха неразбория от червеникавокафяво, но сега присъстваше и една друга пречка – пластелиненото „мънисто”, заплетено в тях.
– Ума ми не побира как сте успели да вкарате това нещо в косата си, госпожице Борегард…
Марина продължаваше да се оплаква, без дори да забележи киселата физиономия на момичето. Породена както от високпарното обръщение, така и от несправедливо отправеното обвинение.
– Не бях аз – започна с протестите си Нико. – Онзи таласъм Тимъти Картрайт ме уцели нарочно, проклетията! Кълна се…
– Нико Сесилия Ан Борегард – сряза я остро прислужницата и момичето млъкна рязко, насред изречението. – Мерете си приказките, млада госпожице!
– Уф! – гласеше гениалният отговор. И толкоз.
Марина продължи да я поучава как трябва да се държи една млада дама, но Нико беше заета да се цупи многозначително, скръстила ръце пред себе си. Носът ѝ бе сбърчен и онези почти незабележими лунички, които красяха страните ѝ, сега сякаш изобщо не съществуваха като понятие. Кафеникавият поглед на момичето беше суров, решителен. За беда, задачата да запази самообладанието си не бе никак лесна, след като прислужницата очевидно целеше да я оскубе като някоя пуйка за Деня на благодарността. Кръвта на Борегард вреше и кипеше, та чак пара едва не се вдигаше.
На първо време, мразеше звука от пълното си име – звучеше ѝ прекалено дълго и някак по снобарски префърцунено. Ето защо в началното училище всички се обръщаха към нея или с Нико, или с простичкото Бо. И това ѝ харесваше. Никакви официалности. Че на кого са му притрябвали изобщо?!
След това – Тимъти. Гадината щеше да си плати, жестоко, с всички лихви, а може би и отгоре. Кейси Люпод, лепката от съседния клас, твърдеше, че Картрайт иска да се ожени за Нико и така показвал обичта си. Да, ама многоуважаемата госпожица Бо най-искрено желаеше да му размаже физиономията в паважа. Не, не че беше дребнава. Просто обичаше косата си и когато Марина се отказа от касапските си занимания, грабвайки ножиците, Борегард схвана накъде вървят нещата. Скокна като попарена от високия стол пред тоалетката и хукна към дрешника, затръшвайки вратите след себе си. Врътна ключа и в следващите два часа и четиридесет и седем минути отказа да излезе от там.
После… После гладът я принуди да напусне скривалището си.
На следващият ден, родителите на Нико бяха привикани в училище, заради непристойното поведение на дъщеря си. Която, за разлика от Тимъти Картрайт, се отърва само с два шева на лявото коляно и къса фризура.

young and fearless.
Ръката ѝ пробяга по листа хартия, нанасяйки привидно финалните щрихи. Ала присвивайки очи, момичето отсъди, че светлосенките не са съвсем на мястото си и се зае да поправи тази кардинална грешка. Що се отнасяше до рисуването, Нико винаги беше перфекционистка и дребните детайли никога не ѝ убягваха.
Беше повече от очевидно колко е съсредоточена в това, което върши. Изражението ѝ бе някак намръщено, но въпреки това – в очите с цвят на разтопен карамел се отличаваха онези лешникови точици, които си играеха със светлината и караха погледа на Бо да искри, уж от вълнение. И макар плътните ѝ устни да бяха присвити в тънка права линия, някъде там покрай тях се долавяше една спотаена усмивка и намек за трапчинки.
Да ви доверя ли нещо? Нито характера, нито външността на Борегард са се изменили особено за изминалите години. Все още не бе сред особено високите момичета от обкръжението си, но поне краката ѝ не висяха на стъпка от земята, както когато беше на девет и седеше на онзи висок стол в стаята си. Косата ѝ търпеше промени в отношение на цвета, но собственичката упорито отказваше да я скъси – стигаше ѝ онзи паметен ден, собственост на пластелин, дрешник и… сбиване. Луничките все още продължаваха обвитото си в мистерия съществуване и така нататък, и така нататък… Във външния вид на Нико не бе нужно да се задълбава – тя самата тъй или иначе не държеше много-много на него и се оценяваше като „далеч от представата за суетна кокетка”.
Връщаме се при нашата героиня с нейните занимания и звънчето, което оповестяваше, че в кафенето е пристигнал нов клиент. Вниманието на момичето никак не бе привлечено от случващото се и като цяло заобикалящото я, докато не чу името си.
– Нико! – кресна Мика, средният от всичките трима нейни братя, който по една случайност дори ѝ се падаше нещо като... ами, близнак. Слава на небесата, че в кафенето не се беше изляла цялата тумба откачалки, пишещи се нейни роднини.
– Нима забрави, че имаш среща с декана? – продължи Мика, вече стигнал сепарето на сестра си. – Майка ти е бясна и се е зарекла да не те пуска вкъщи.
Първоначално, Бо имаше желанието да скрие глава в земята, подобно на онази смешна птица, чието име все забравяше. Или най-малкото да хвърли на брат си разярен поглед, задето я откъсваше от рисуването по такъв груб начин. В края на краищата обаче, Мика бе удостоен с простичко вдигане на рамене и все същото безразличие.
Уви, двамата се познаваха прекалено добре и макар понякога да водеха ожесточени препирни за банята сутрин, роднинската връзка си казваше думата. Младежът се настани на мястото срещу сестра си и след няколко секунди мълчание, попита:
– Какво си намислила, Бо?
С този въпрос вече получи ответна реакция, в частност потайната усмивка, която се мъчеше да си пробие път по чертите на момичето от известно време насам. Тя най-сетне срещна погледа на брат си и в него се четеше всичко – вече имаше изготвен план.
– Не се притеснявай, Мика – ще угодя на родителите ни – изражението на Нико беше ведро и ярко контрастираше с тона ѝ, който бе пропит с разочарование от… общо взето всичко. – Просто ще специализирам живопис.
След тези думи, девойчето събра набързо багажа си и се изниза от кафенето, преди роднината ѝ да е успял да продума.

college life.
По онова време Нико беше прясно завършила гимназистка и тепърва предстоеше да кандидатства. За тази цел подготвяше допълнителни творби към вече солидния куп такива, трупани през годините и Мика я свари в подобен момент.
Но нека стане ясно – това момиче израсна в семейство, което се ползваше с доста добро име в обществото. Същото семейство, което имаше високи очаквания за всяко едно от четирите си деца. Уловката е, че копнежите им бяха прекалено възвишени и за младата Борегард бъдещето се явяваше донякъде предначертано още преди тя да се е пръкнала на бял свят. За жалост на родителите ѝ, тя не искаше да сбъдва техните мечти, а своите собствени. Затова захвърли плановете на баща си да следва международни икономически отношения и избра да развие таланта си.
Да пренебрегне отредения ѝ колеж обаче си беше цяло престъпление, поради семейната история и други такива глупотевини, ала щеше да преглътне Валей Колидж някак си. Проблемът бе другата част от родителското тяло – майка ѝ. Поначало, Нико смяташе всеки клуб за далечен роднина на сектите. Това беше основният ѝ довод – и вярваше, че е напълно достатъчен – да не членува в сестринство, пък било то и престижно, отварящо врати. Но Сесилия бе на друго мнение и държеше на своята Гама Фи Бета жилка, като се погрижи едничката ѝ дъщеря да членува имено в това сестринство. Поредното нещо, за което да си затвори очите, макар сега – като колежанка за втора година – Бо да продължаваше всячески да доказва пред себе си и другите, че това… не е точно нейната среда.
Да, имаше една страна от характера ѝ, която милееше за пакости, но жестоката истина е, че Нико Борегард не държеше особено на алкохол и досега не бе открила някого, когото да обикне повече от свободата си.
Face Claim: Lily Collins




It's sacrilege you say

Fallen for a guy, fell down from the sky.
Halo round his head, feathers in our bed.
avatar
Nico Beauregard
Гама Фи Бета
Гама Фи Бета

мнения : 17
пари : 20833

Герой
Живее в: East Coast
Гледа на нещата: реалистично
Извънкласни занимания:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nico Beauregard, or simply Beau.

Писане by Nicole Skyler on Съб Фев 16, 2013 1:40 am

Прекрасна и одобрена, добре дошла. ^^


But if I kiss you will your mouth read this truth,
Darling how I miss you, strawberries taste how lips do,

And its not complete yet, mustn't get our feet wet,
Cause that leads to regret, diving in too soon.

avatar
Nicole Skyler
i don't do drugs. i am drugs
i don't do drugs. i am drugs

мнения : 205
пари : 21600

Герой
Живее в: West Coast
Гледа на нещата: реалистично
Извънкласни занимания:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите