life or something like it

Go down

life or something like it

Писане by Лиса on Чет Фев 28, 2013 1:14 pm

Barbara Palvin
Обърканост и среща с Луната.
Пръстите ми трепереха.Уплаха ли имаше в мен?Сякаш отново бях 14-годишна хлапачка, която за първи път щеше да целуне момче.
Отново и отново натискахх "Backspace".Как въобще мога да ви опиша , какво изпитах онази вечер?Беше нещо на границата между смъртта и живот.Да видиш живота си на лента за части от секундата?Всичко е възможно ,но нищо не е доказано.Смъртта е единствената среща, която не е записана в органайзера ти.
Бяха минали 3 години.Тогава всичко беше алкохол, трева и безразборен секс.По дяволите, какво значи "безразборен секс'' или "разврат".Аз развратна ли съм ,че в един и същи ден направих свирка на приятеля си и се целунах с Том (съседчето)?!Това ли ме прави развратна?Правя ли безразборен секс? Тогава можех да мисля само за това, разбираемо е.Предполагам.Възрастта и приятелите ми не ми позволяваха друго.Нямах цел.Нямах и намерение да продължа обучението си след гимназията.
Родителите ми , които имаха огромни очаквания от мен- бяха разочаровани.А аз просто лаконично им отвърнах: "Не трябва."
А трябваше ли?
Да.
Може би те бяха виновни за всичко.
Онези гласове в главата ми , кошмарите , от които се събуждах цялата в пот и в сълзи ме караха да настръхвам.Не ме оставяха да спя.Държаха очите ми с клечка за зъби отворени.Исках всичко да спре.Честно казано никога не съм мислела за самоубийство и не исках това със сигурност,но "Аспирина" и шишето водка сякаш сами прокараха път през гърлото ми , че чак до стомаха ми.Озовах се в болница , а той седеше и ме гледаше през стъклото.Виждах съжаление.Предполагам се чудеше как е можел да изчука една депресирана малка ученичка с наклоности към самоубийство.
Срещах навсякъде тяхното съжаление.
Разтворих стария си дневник и прочетох следните редове:
"Когато не искаш да чувстваш смъртта ти се вижда като мечта.Но когато я видиш, когато наистина я видиш , мечтите ти за нея ти се струват тъпи.Може би , когато пораснеш , черупката ти се разчупва,Може би търсим скрити тайни, защото сами не си вярваме.
Знам само ,че отново почнах да чувствам.Луда?Нормална?Каквато и да бях , знаех че има само един начин да се върна..и това е да ползвам мястото, за да говоря.Започнах да се срещам с великата д-р Уик три пъти седмично...разказвах й всяка мисъл , която преминаваше през главата ми."
Всъщност това е средата на историята, а края къде ли е?Края е щастлив.Да,наистина.И аз така мисля.Както и да е. Това не е важно.Аз успях д намеря правилните хора в живота си, правилната цел , която ме допълваше.Мечтите ми се сбъдваха , макар да зная много добре през какво минах , а именно през същинския ад.Нищо не ми спестиха, нищо не им спестих.



Водното царство и акулите в него.

Случвало ли ви се е да объркате сън и действителност или да откраднете нещо, за което имате пари?Били ли сте подтиснати?
Може би бях луда.
Може би бях просто момиче, а това бяха моите загубени години.
Спомням си ясно онази маглива сутрин , когато майка ми нервничево изпусна огънчето от цигарата си , карайки към кабинета му.Виждах как огромните й кафяви очи бяха пълни със сълзи ,а тя не смееше да ме погледне.Бях чудовището , което се опита да убие скъпоценното им дете . "Прости ми , мамо.Не мога да съм твоята кукла барби.Майната ти.Майнта ви"-крещях наум, а пред нея стоях тиха и кротка.
Бавните крачки ме издаваха ,а тя ме побутна напред.Влязох и седнах.Изкарах от джоба си пакет цигари и запалих една с най-голямото нахалство , което съществуваше на шибаната Земя.Той направи същото , след което ми намигна.
-Как се чувстваш в момента?-попита плешивия чичко с килната настрани очила, записвайки нещо в кафявото си кожено тефтерче и наричаше себе си "г-н Терапевт"
-Аз .. не зная , какво чувствам.
-Трябва ти почивка.-каза той , аз веднага бях готова да отговоря ,че най-добре ще да е да се прибера в нас, но той продължи.-Трябва да отидеш някъде, където ще си починеш наистина.Най-доброто място е само на половин час път оттък.
-Нали нямаш впредвид "Клеймор"?-усетих как сърцето ми се свива на кълбо, как устните ми ппресъхват и се напукват,напиращото желание да разбия свинската му физиономия се засилваше в мен.
-Не разбираш ли ,че нараняваш хората около себе си?-попита ме той.-Ще видиш ,че наистина е отлично място за такива като теб.Много хора ходят там.Дори писатели.Писатели като теб.

**
В таксито:
-Какво не ти е наред?Изглеждаш напълно нормална.Не ти е там мястото, май.
-Тъжна съм.
-Всички са тъжни.
-Виждам разни неща.


****
Е.дами и господа, успях да се измъкна оттам.
Луда ли съм още?
Възможно е , не зная.Но знам едно нещо-реших да продължа живота си и да следвам.


Име:просто Лиса.Стигава ви.
Години:19-годишна.
Длъжност: колежанин
Братство/сестринство и курс:Втори Курс съм . Сестринство : Alpha Gamma Delta

Лиса
Алфа Гама Делта
Алфа Гама Делта

мнения : 1
пари : 19435

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: life or something like it

Писане by Nicole Skyler on Съб Мар 02, 2013 11:07 am

Одобрена си, тъй като момичето, което бе запазило лика, не създаде героя си навреме. happy


But if I kiss you will your mouth read this truth,
Darling how I miss you, strawberries taste how lips do,

And its not complete yet, mustn't get our feet wet,
Cause that leads to regret, diving in too soon.

avatar
Nicole Skyler
i don't do drugs. i am drugs
i don't do drugs. i am drugs

мнения : 205
пари : 20440

Герой
Живее в: West Coast
Гледа на нещата: реалистично
Извънкласни занимания:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите