mrs. Pradise
2 posters
Страница 1 от 1
mrs. Pradise
Лик:Ева Грийн
С Парадайс се запознах преди няколко години.Тогава бях начинаещ писател и авантюрист(не,че днес не съм),прекарвах дните и нощите си потъващ в алкохолна забрава,пишех експериментирайки върху себе си.Това е моето минало и аз не се срамувам от него,но не за това искам да ви разкажа.Искам да ви запозная с един човек,човек който промени живота ми показвайки ми това което отчаяно търсех:Истинската любов,истинската красота...ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ!
С Чарли Парадайс се срещнахме в един бар,черпих го с няколко бири после останах без пари и той ми предложи да продължим да пием в дома му.Той каза,че имал съпруга,но тя нямало да прави проблем.
О
Не очаквах това което видях.
http://data.whicdn.com/images/50082726/tumblr_mgis8m7s9N1rf29u9o1_1280_large.jpg
Тя бе на не повече от двадесет и пет години.Крехка,чернокоса,синеока и усмихната...това бе Ан Парадайс.Тя ми подаде тънката си ръка и ми предложи да седна на дивана им.Носеше дебели очила и пишеше нещо на стар лаптоп,не изглеждаше така както я бе описал Чарли.Не бе пияна,не миришеше на алкохол,не бе като него мърлява и окаяна,напротив макар и скромно облечена,дрехите и бяха чисти и потдържани,миришеха на прах,хареса ми още тогава.Постоянно се въртеше около нас,постоянно се грижеше за съпруга си,наливаше му вино,палеше цигари,смееше се на мръстните му вицове,правеше му комплименти.Беше тиха и спокойна жена,вижда се влюбена в мъжа си въпреки всичко което ги делеше.
По едно време Чарли отиде до тоалетна и останахме заедно.Тя ми се усмихна и ми предложи още вино,не отказах.Седяхме един до друг,димът от цигарите ни танцуваше блус на една тъжна песен носеща се от касетофона.
-Не си ли твърде добра за него?-Попитах аз съвсем нетактично.-Такава хубава жена с такъв мъж.-Не,че не бе красив,някога е бил хубав,но възрастта и алкохолат не прощават.Нямаше нищо което да се класифицира като красиво в него.
Тогава тя каза нещо което винаги ще помня.
-Той е красив,красив защото е той,аз съм омъжена за таланта му,за книгите му.КОгато чета сякаш докосва сърцето ми,сякаш тогава наистина сме заедно,аз го разбирам само тогава,но на мен ми стига.И ти искаш да тръгнеш по неговия път,виждам го.Такъв е Чарли или го обичаш до болка или го мразиш също толкова много,много малко хора го обичат истински,много го мразят,а той има нужда от любов. Докато се нуждае от обичта ми ще му я давам.
Рядко срещаш такава чиста любов,тя знаеше,че той не я обича в общоприетия смисъл на думата и се бе примирала,аз вярвам,че я обичаше по свой си начин,а неговият начин бе да я остави до себе си докато умира,а това се случи скоро.Онзи нощ пред нас бе вечността,с Чарли бяхме последните остатъци от Бийт поколението,тя също бе като нас макар и по-млада,тя се бе родила в погрешното време.Пихме цяла нощ,танцувахме,говорихме...гледахме изгрева и заспахме на диваните в градината.След това често ходех да ги виждам,домът им бе вианги хубав и чист,истински дом,Ани го потдържаше с любов,а на мен ми харесваше уюта.Тогава обаче ми се случи да имам малко проблеми и трябваше да напусна града.Тръгнах си от писателят и хубавичката му чернокоса жена с очи като зимен ден видени през маранята на опиума.
За смъртта му научих след около година.Реших да отида видя Ан.Парадайс.
Намерих я в същата къща в Ел Ей,жената седеше на верандата и четеше книга.Животът и не се бе променил много,бе все така мъничка и крехка и все така се усмихваше.
-Как си?-Попитах аз,а това е най-тъпия въпрос на света,когато мъжът ти е починал,но разберете,че самият бях много разстроен,Чарли бе най-близкото до приятел което някога съм имал.
-Добре съм,наистина съм добре.Работя.
-Пишеш?
-Писането бе работа на Чарли,аз съм преподавател по Американска литература.
-О!
-Не си ме питал,за това не съм споменавала.-Вярно не я бях питал,винаги Чарли бе на преден план,но сега установих,кой всъщност е бил ядррото на ексцентричното семейство Парадайс. Всъщност това бе нещо като псевдоним,не бяха истинските им имена.Тя бе Аниезе Хален,той Чарлз Пайпър,бяха се обединили около Парадайс,бяха се съюзили в Рая.Романтична история,да,но тя бяха много повече от това.Разбирате ли има хора на които им е писано да са заедно,на нея и бе писано да е с него и със самотата му,да се примири с нея...да я обича,да и прощава...
-Сега какво Ан?
-Сега назад към смъртта?
-А живота?-Попитах преди да си тръгна.-Какво да правим с живота?
-Да го живеем.Не е ли смисълът на живота в това да намериш причина да го живееш?-Теглихме по една солидна глътка от виното което носех и си отидох.Нямах какво повече да кажа,всичко бе казано.Тя щеше да си поправи живота,щеше да си гледа котките,да преподава,да снима,да се смее и да живее както винаги.Точно това бе най-прелестната черта на характера и,Ана бе непобедима до края на дните си щеше да води същият този живот,нищо че Чарли го нямаше.Обичах я.Бях влюбен в нея,но това бе безсмислена любов,тя нямаше живот,бе мъртво родена.Така или иначе,мина много време от тогава.Сега нощ,същата като онази в която се запознахме и за това реших да пиша за тях,всъщност само за нея,защото много хора виждаха само Чарли,но тя бе тази която заслужаваше уважение,тази която имаше силите да гради дом от отломките на счупените пепелници и празни бутилки вино.
Тръгнах си.Сега съм щастлив.Спрях да пия.Ожених се.Намерих любовта.Имам деца.Това е заради нея,тя ме научи да вярвам,да знам,че всичко е възможно и че Рая е там където обичаш без да очакваш нещо в замяна.
С Парадайс се запознах преди няколко години.Тогава бях начинаещ писател и авантюрист(не,че днес не съм),прекарвах дните и нощите си потъващ в алкохолна забрава,пишех експериментирайки върху себе си.Това е моето минало и аз не се срамувам от него,но не за това искам да ви разкажа.Искам да ви запозная с един човек,човек който промени живота ми показвайки ми това което отчаяно търсех:Истинската любов,истинската красота...ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ!
С Чарли Парадайс се срещнахме в един бар,черпих го с няколко бири после останах без пари и той ми предложи да продължим да пием в дома му.Той каза,че имал съпруга,но тя нямало да прави проблем.
О
Не очаквах това което видях.
http://data.whicdn.com/images/50082726/tumblr_mgis8m7s9N1rf29u9o1_1280_large.jpg
Тя бе на не повече от двадесет и пет години.Крехка,чернокоса,синеока и усмихната...това бе Ан Парадайс.Тя ми подаде тънката си ръка и ми предложи да седна на дивана им.Носеше дебели очила и пишеше нещо на стар лаптоп,не изглеждаше така както я бе описал Чарли.Не бе пияна,не миришеше на алкохол,не бе като него мърлява и окаяна,напротив макар и скромно облечена,дрехите и бяха чисти и потдържани,миришеха на прах,хареса ми още тогава.Постоянно се въртеше около нас,постоянно се грижеше за съпруга си,наливаше му вино,палеше цигари,смееше се на мръстните му вицове,правеше му комплименти.Беше тиха и спокойна жена,вижда се влюбена в мъжа си въпреки всичко което ги делеше.
По едно време Чарли отиде до тоалетна и останахме заедно.Тя ми се усмихна и ми предложи още вино,не отказах.Седяхме един до друг,димът от цигарите ни танцуваше блус на една тъжна песен носеща се от касетофона.
-Не си ли твърде добра за него?-Попитах аз съвсем нетактично.-Такава хубава жена с такъв мъж.-Не,че не бе красив,някога е бил хубав,но възрастта и алкохолат не прощават.Нямаше нищо което да се класифицира като красиво в него.
Тогава тя каза нещо което винаги ще помня.
-Той е красив,красив защото е той,аз съм омъжена за таланта му,за книгите му.КОгато чета сякаш докосва сърцето ми,сякаш тогава наистина сме заедно,аз го разбирам само тогава,но на мен ми стига.И ти искаш да тръгнеш по неговия път,виждам го.Такъв е Чарли или го обичаш до болка или го мразиш също толкова много,много малко хора го обичат истински,много го мразят,а той има нужда от любов. Докато се нуждае от обичта ми ще му я давам.
Рядко срещаш такава чиста любов,тя знаеше,че той не я обича в общоприетия смисъл на думата и се бе примирала,аз вярвам,че я обичаше по свой си начин,а неговият начин бе да я остави до себе си докато умира,а това се случи скоро.Онзи нощ пред нас бе вечността,с Чарли бяхме последните остатъци от Бийт поколението,тя също бе като нас макар и по-млада,тя се бе родила в погрешното време.Пихме цяла нощ,танцувахме,говорихме...гледахме изгрева и заспахме на диваните в градината.След това често ходех да ги виждам,домът им бе вианги хубав и чист,истински дом,Ани го потдържаше с любов,а на мен ми харесваше уюта.Тогава обаче ми се случи да имам малко проблеми и трябваше да напусна града.Тръгнах си от писателят и хубавичката му чернокоса жена с очи като зимен ден видени през маранята на опиума.
За смъртта му научих след около година.Реших да отида видя Ан.Парадайс.
Намерих я в същата къща в Ел Ей,жената седеше на верандата и четеше книга.Животът и не се бе променил много,бе все така мъничка и крехка и все така се усмихваше.
-Как си?-Попитах аз,а това е най-тъпия въпрос на света,когато мъжът ти е починал,но разберете,че самият бях много разстроен,Чарли бе най-близкото до приятел което някога съм имал.
-Добре съм,наистина съм добре.Работя.
-Пишеш?
-Писането бе работа на Чарли,аз съм преподавател по Американска литература.
-О!
-Не си ме питал,за това не съм споменавала.-Вярно не я бях питал,винаги Чарли бе на преден план,но сега установих,кой всъщност е бил ядррото на ексцентричното семейство Парадайс. Всъщност това бе нещо като псевдоним,не бяха истинските им имена.Тя бе Аниезе Хален,той Чарлз Пайпър,бяха се обединили около Парадайс,бяха се съюзили в Рая.Романтична история,да,но тя бяха много повече от това.Разбирате ли има хора на които им е писано да са заедно,на нея и бе писано да е с него и със самотата му,да се примири с нея...да я обича,да и прощава...
-Сега какво Ан?
-Сега назад към смъртта?
-А живота?-Попитах преди да си тръгна.-Какво да правим с живота?
-Да го живеем.Не е ли смисълът на живота в това да намериш причина да го живееш?-Теглихме по една солидна глътка от виното което носех и си отидох.Нямах какво повече да кажа,всичко бе казано.Тя щеше да си поправи живота,щеше да си гледа котките,да преподава,да снима,да се смее и да живее както винаги.Точно това бе най-прелестната черта на характера и,Ана бе непобедима до края на дните си щеше да води същият този живот,нищо че Чарли го нямаше.Обичах я.Бях влюбен в нея,но това бе безсмислена любов,тя нямаше живот,бе мъртво родена.Така или иначе,мина много време от тогава.Сега нощ,същата като онази в която се запознахме и за това реших да пиша за тях,всъщност само за нея,защото много хора виждаха само Чарли,но тя бе тази която заслужаваше уважение,тази която имаше силите да гради дом от отломките на счупените пепелници и празни бутилки вино.
Тръгнах си.Сега съм щастлив.Спрях да пия.Ожених се.Намерих любовта.Имам деца.Това е заради нея,тя ме научи да вярвам,да знам,че всичко е възможно и че Рая е там където обичаш без да очакваш нещо в замяна.
Anа Paradise- Преподавател
- мнения : 6
пари : 40585
Re: mrs. Pradise
Одобрена си, само ми кажи дали искаш да си нормален гражданин или учител в колежа?
Nicole Skyler- i don't do drugs. i am drugs
- мнения : 205
пари : 41490
Герой
Живее в: West Coast
Гледа на нещата: реалистично
Извънкласни занимания:
Re: mrs. Pradise
учител в колежаNicole Skyler написа:Одобрена си, само ми кажи дали искаш да си нормален гражданин или учител в колежа?
Anа Paradise- Преподавател
- мнения : 6
пари : 40585
Re: mrs. Pradise
Добре дошла!
Nicole Skyler- i don't do drugs. i am drugs
- мнения : 205
пари : 41490
Герой
Живее в: West Coast
Гледа на нещата: реалистично
Извънкласни занимания:
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|